УВОД

18 януари 2007 г. - Месечен бюлетин

Въз основа на получените при редовния икономически и паричен анализ резултати Управителният съвет (УС) на ЕЦБ на заседанието си от 11 януари 2007 г. взе решение да не променя основните лихвени проценти. Оповестената след решението на УС от 7 декември 2006 г. информация за повишаване на лихвените проценти също доказа основателността на това решение. Потвърди се същественото значение на непосредственото наблюдение върху динамиката на показателите за избягване в средносрочен период на рисковете пред стабилността на цените. Това ще позволи средно- и дългосрочните инфлационни очаквания в еурозоната да останат изцяло базирани на равнищата, осигуряващи ценова стабилност. Тази зависимост създава на свой ред предпоставки паричната политика да продължи да стимулира устойчивото икономическо развитие и да допринася за създаването на работни места в еурозоната. Паричната политика на ЕЦБ продължава да бъде гъвкава, като основните лихвени проценти на банката запазват ниските си равнища, парите и кредитът – значителния си растеж, а в резултат на предприетите ефективни мерки ликвидността в еурозоната остава достатъчно голяма. По този начин и занапред се гарантира провеждането на твърди и навременни мерки за осигуряването в средносрочен план на ценова стабилност.

Според резултатите от икономическия анализ след значителния прираст през първото полугодие реалният растеж на БВП в еурозоната на тримесечна база възлиза през третото тримесечие на 2006 г. на 0.5%. Вътрешното търсене отново оказва определящо влияние върху икономическия растеж, с което се потвърждава очакваното по-голямо оживление в икономиката и все по-високата степен на ендогенно стимулиране на икономическата експанзия в еурозоната. Последните данни, резултатите от проучванията на потребителското доверие и оценките, извършени на база показателите, са в подкрепа на виждането за продължаващ силен икономически растеж и за подобряване състоянието на пазара на труда. Независимо от възможните в края на годината колебания в темповете на растежа (на тримесечна основа), свързани с промените в косвените данъци в една от големите страни от еурозоната, наличните до момента данни съответстват на тези в базовия сценарий на Управителния съвет.

В средносрочен план перспективите за икономическата активност продължават да бъдат благоприятни и условията за устойчив икономически растеж в еурозоната остават близо до максимално възможните. По отношение на външната среда икономическият растеж в световен мащаб е по-балансиран по региони – с известно забавяне в САЩ и по-ускорен в други части на света. Глобалният растеж се очаква като цяло да запази ускорените си темпове, което ще продължи да стимулира износа на еурозоната. Очаква се засиленото вътрешно търсене в еурозоната да се запази. Инвестициите ще останат динамични благодарение на продължителния период на много добри условия за финансиране, на преструктурирането на балансите, както и на значителните по размер натрупани и текущо реализирани приходи и печалби вследствие икономическа ефективност. Потреблението също ще се увеличава поради нарастването на реалния разполагаем доход в резултат от продължаващото увеличаване на заетостта.

Според вижданията на Управителния съвет рисковете за икономическия растеж през следващите години при благоприятните като цяло перспективи имат тенденция към намаляване. Основните рискове се свързват с опасенията от засилване на протекционизма, с вероятността за ново покачване цените на петрола и за проявяване на неочаквани икономически тенденции, породени от дисбаланси в глобален мащаб.

По отношение динамиката на цените според моментните оценки на Евростат годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, за декември 2006 г. възлиза на 1.9% и остава непроменена спрямо предходния месец. Поради наблюдаваните през последните месеци колебания и вследствие на базовите влияния в началото на 2007 г. определящи за годишния темп на инфлация, измерен чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, ще продължат да бъдат цените на енергийните ресурси, наред с по-високите косвени данъци. Заложеният на годишна база темп на инфлация за настоящата и следващата година е около 2%.

Според Управителния съвет перспективите за динамиката на цените отново се свързват с тенденции към повишаване на риска, породен в частност от по-големите от очакваното предишни увеличения на цените на петрола, по-високите административно определяни цени и косвени данъци над обявените, както и от вероятността за ново повишаване цените на петрола. По принцип, като се има предвид благоприятната инерция в растежа на реалния БВП от предходните няколко тримесечия и положителната динамика на пазара на труда, промените в заплатите може да се окажат по-резки от очакваните. Следователно от решаващо значение е социалните партньори да продължат да изпълняват своите ангажименти. Във връзка с това при договаряне на заплатите е необходимо да се взема предвид производителността на труда, като се отчита все още голямата безработица и ценовата конкурентоспособност. Както е отбелязвано и преди, при определяне на заплатите е важно да не се прилага остарелият вече механизъм на автоматичното им индексиране.

От паричния анализ следва, че през ноември паричният агрегат М3 нараства до 9.3% на годишна база, което представлява най-високият годишен темп на прираст на този агрегат от въвеждането на еурото, а на практика и най-значителното му нарастване след 1990 г., отчитано в страните от еурозоната. Въпреки че поради възможни въздействия на временни фактори не бива да се надценява значението на месечните данни, благоприятните показатели за паричните агрегати през последните няколко месеца показват непрекъснат и твърде динамичен базов темп на прираст на широките пари в еурозоната. Повишаването на краткосрочните и ниските нива на дългосрочните лихвени проценти оказаха ограничено влияние върху динамиката на парите през последните месеци, което, вместо да задържи прираста на паричния агрегат М3, доведе до промени в неговата структура по компоненти. В частност през последните месеци годишният темп на нарастване на М1 отбелязва известно забавяне вследствие преливането на овърнайт депозити в други осигуряващи по-висока доходност компоненти на М3.

Като цяло темповете на паричната и кредитната експанзия остават високи, като отразяват ниските лихвени проценти и засилващата се икономическа активност в еурозоната. Годишният темп на нарастване на заемите за частния сектор е 11.2% през ноември и остава непроменен спрямо предходния месец. Във връзка с повишаването на лихвените проценти следва да се отбележи, че заемите за домакинствата през последните месеци се стабилизират, макар и при високи темпове, докато при заемите за нефинансови предприятия възходящата тенденция се запазва. Следователно кредитът продължава бързо да нараства на широка база, като, погледнато от другата страна на баланса на ПФИ, той остава ключов двигател за бързия растеж на парите.

В средно- и дългосрочна перспектива последните тенденции се развиват успоредно с продължаващия непрекъснат темп на засилване на паричната експанзия. След няколкото години значително увеличаване на парите в резултат от предприетите ефективни мерки ликвидността в еурозоната остава голяма. Продължаващото увеличаване на парите и кредита в условията на голяма ликвидност показва нарастващ риск за ценовата стабилност в средно- и дългосрочен период. В тази връзка динамиката на парите следва внимателно да се наблюдава, особено на фона на по-добрите икономически условия и продължаващата силна динамика на пазара на недвижими имоти в много части от еурозоната.

Като обобщение, заложеният на годишна база темп на инфлация за настоящата и следващата година се очаква да бъде около 2%, като е възможно увеличаване на риска. Като се има предвид много високият прираст на парите и кредита при наличието на голяма ликвидност, при съпоставяне на резултатите от икономическия анализ с тези от паричния анализ се потвърждава оценката за нарастващ риск за ценовата стабилност в средно- и дългосрочен план. Следователно непосредственото наблюдение върху динамиката на всички показатели е от съществено значение за избягване на риска за ценовата стабилност в средносрочен план. Това ще позволи средно- и дългосрочните инфлационни очаквания в еурозоната да останат изцяло базирани на равнищата, осигуряващи ценова стабилност. По този начин и занапред се гарантира провеждането на твърди и навременни мерки за осигуряването в средносрочен план на ценова стабилност.

По отношение на фискалната политика почти всички страни от еурозоната са представили актуализираните си програми за стабилност. Макар тези програми като цяло да показват, че правителствата възнамеряват да поддържат стабилни бюджетни позиции, все още съществуват признаци, че в целите на бюджета не е последователно и в достатъчна степен проведен принципът на консолидация, а отделните програми не съдържат конкретни и надеждни мерки. Тези признаци будят безпокойство и пораждат риск за бъдещето. На фона на сегашния благоприятен период е съществено да се отбележи, че стабилни бюджетни позиции се постигат в страни с фискални дисбаланси, като процикличното разхлабване се избягва от всички държави-членки. Нещо повече, страните следва да подобрят качеството на данъчната и разходната си политика като част от една цялостна средносрочна стратегия, която ще засили доверието в последователната фискална политика, провеждана в благоприятни за растежа и заетостта условия.

Що се отнася до структурните реформи, през последните години страните от еурозоната все повече осъзнават необходимостта адекватно да отговорят на предизвикателствата, произтичащи от засилващата се глобална конкуренция, застаряването на населението и ускореното технологично развитие. В отговор някои страни насочват усилията си за реформи към създаването на повече възможности за работа. В резултат от тези реформи и от по-бавното нарастване на заплатите в някои от тях през последните години в еурозоната се наблюдава ускорено увеличаване на заетостта. За осемте години от началото на третия етап от развитието на Икономическия и паричен съюз в еурозоната са създадени около 12 милиона нови работни места. Това бележи благоприятна тенденция в сравнение с малко над двата милиона нови работни места, открити в същата група страни за осемгодишния период преди 1999 г. Въпреки това Управителният съвет отбелязва, че все още съществуват значителни структурни ограничения, с които се обясняват неприемливо високото равнище на безработица и ниската активност на пазара на труда според международните стандарти. Тъй като други страни в света засилват конкурентоспособността на своите пазари, важно е всяка държава от еурозоната да сведе до минимум различията, свързани с регулирането им в отделните страни, а еурозоната като цяло да ликвидира съществуващите все още бариери пред обединяването на европейския пазар. Това налага провеждането на цялостни реформи за задълбочаване на пазарната интеграция, за смекчаване нееластичността на пазара на труда и за по-голяма гъвкавост при заплащането с цел по-нататъшно стимулиране на растежа и създаване на нови възможности за заетост.

Настоящият брой на Месечния бюлетин съдържа три статии. Първата представя накратко обзор на разширяването на Европейския съюз и на икономиките от еурозоната, втората включва преглед на тенденциите в развитието на структурните характеристики на пазарите на труда в еурозоната през последното десетилетие, а третата разглежда икономическата експанзия на Китай през последните двадесет и пет години.