УВОД

14 октомври 2010 г. - Месечен бюлетин

Въз основа на своя редовен икономически и паричен анализ на заседанието си на 7 октомври Управителният съвет прецени, че сегашните основни лихвени проценти на ЕЦБ са все така целесъобразни, затова взе решение да ги остави непроменени. Отчитайки получената след заседанието на 2 септември 2010 г. нова информация и резултатите от анализите, Управителният съвет продължава да очаква динамиката на цените да остане умерена в средносрочния период, за който се отнася политиката. Последните икономически данни са в унисон с очакванията, че процесът на възстановяване ще продължи с умерен темп през втората половина на тази година, като се запази положителната базова инерция. Същевременно все още е налице несигурност. Паричният анализ потвърждава, че инфлационният натиск в средносрочен план остава сдържан, за което свидетелства слабият прираст на паричната маса и кредита. Управителният съвет очаква ценовата стабилност да се запази в средносрочен план, поддържайки покупателната способност на домакинствата в еврозоната. Инфлационните очаквания остават твърдо стабилизирани в съответствие с целта за поддържане на темпа на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план. Особено важно остава твърдото стабилизиране на инфлационните очаквания.

Като цяло сегашната позиция на паричната политика остава нерестриктивна. Позицията на паричната политика, осигуряването на ликвидност и начините на разпределение ще бъдат коригирани по целесъобразност, като се вземе предвид фактът, че всички нестандартни мерки, взети в период на сериозно напрежение на финансовия пазар, са изцяло съобразени с мандата на ЕЦБ и са временни по своят същност. Ето защо Управителният съвет ще продължи да наблюдава много внимателно всички тенденции през предстоящия период.

Ако обърнем поглед към икономическия анализ, реалният БВП на еврозоната отбелязва значителен растеж на тримесечна база, като се увеличава с 1,0 % през второто тримесечие на 2010 г., стимулиран главно от вътрешното търсене, но отчасти и от временни фактори. Последните статистически данни и информацията от конюнктурните анкети като цяло потвърждават очакванията за забавяне на темповете на растеж в еврозоната и извън нея през втората половина на годината. Въпреки това положителната базова инерция на процеса на възстановяване в еврозоната се запазва. Очаква се процесът на възстановяване в световен план да продължи, а това е свързано с непрекъснато положително влияние върху търсенето на износ от еврозоната. В същото време вътрешното търсене от страна на частния сектор би следвало постепенно да се засилва, стимулирано от нерестриктивната позиция на паричната политика и от предприетите мерки за възстановяване на нормалното функциониране на финансовата система. Възстановяването на активността обаче се очаква да бъде забавено от процеса на коригиране на балансите в различни сектори.

Според оценката на Управителния съвет рисковете за тази икономическа прогноза клонят леко надолу и все още е налице несигурност. От една страна е възможно световната търговия да продължи да се разраства по-бързо от очакваното, подпомагайки износа на еврозоната. От друга страна остава безпокойството, свързано с повторната поява на напрежение на финансовите пазари. Освен това низходящите рискове са свързани с евентуално ново поскъпване на петрола и другите суровини и с протекционистичен натиск, а също и с възможността за хаотични корекции на дисбаланси в световен мащаб.

Що се отнася до ценовата динамика, според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ-инфлация в еврозоната е била 1,8 % през септември спрямо 1,6 % през август. Увеличението на инфлацията е очаквано и отразява базови ефекти, дължащи се главно на енергийния компонент. През следващите няколко месеца ХИПЦ-инфлацията ще се задържи близо до настоящите равнища преди отново да се понижи през 2011 г. Като цяло през 2011 г. темпът на инфлация следва да остане умерен, подпомогнат от ниския вътрешен ценови натиск. Инфлационните очаквания в средносрочен до дългосрочен план остават твърдо стабилизирани в съответствие с целта на Управителния съвет да поддържа темпа на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план.

Рисковете, свързани с прогнозите за ценовата динамика, клонят леко нагоре. Те са свързани по‑специално с движението на цените на енергоносителите и непетролните суровини. Освен това увеличението на косвените данъци и на административно определяните цени може да се окаже по-голямо от сегашните очаквания поради необходимостта от фискална консолидация през следващите години. Същевременно рисковете за вътрешните цени и динамиката на разходите са сдържани.

Ако обърнем поглед към паричния анализ, през август годишният темп на прираст на М3 се ускори до 1,1 % спрямо 0,2 % през юли. Годишният темп на прираст на кредите за частния сектор също се повишава и се установява на равнище от 1,2 % в сравнение с 0,8 % през предходния месец. И в двата случая ускорението се дължи на сравнително силни месечни потоци. Все още ниските темпове на растеж продължават да подкрепят оценката за умерен базов темп на нарастване на паричната маса и сдържан инфлационен натиск в средносрочен план.

Кривата на доходност остава относително стръмна, но низходящият ефект върху прираста на паричната маса постепенно отслабва. Нещо повече, макар все още спредовете между различните краткосрочни лихвени проценти да остават като цяло тесни, при спредовете между лихвените проценти по краткосрочните и овърнайт депозитите се наблюдава известно разширяване. В резултат на това годишният темп на прираст на М1 продължава да се забавя спрямо предишните високи равнища и през август 2010 г. е 7,7 %, а годишният темп на прираст на други краткосрочни депозити е по-слабо отрицателен.

Ускоряването на годишния темп на прираст на банкови кредити за частния нефинансов сектор се дължи на допълнителния слаб положителен прираст на кредитите за домакинствата и на все по‑слабия отрицателен годишен темп на прираст на кредитите за НФП. Последните тенденции са в унисон със забавената реакция на кредитите спрямо икономическата активност по време на бизнес цикъла, наблюдавана и при предходни цикли.

Наскоро банките плавно увеличиха общия размер на балансите си, но пред тях все още остава предизвикателството да разширят достъпа до кредити за нефинансовия сектор, когато настъпи оживление в търсенето. За да се справят с това предизвикателство, банките трябва, когато е необходимо, да капитализират печалбите си и да насочат поглед към пазара, за да укрепят допълнително капиталовата си база, или да се възползват в пълна степен от правителствените мерки в подкрепа на рекапитализацията.

В обобщение, настоящите лихвени проценти на ЕЦБ остават целесъобразни. Затова Управителният съвет взе решение да ги остави непроменени. Отчитайки получената след заседанието на 2 септември 2010 г. нова информация и резултатите от анализите, Управителният съвет продължава да очаква динамиката на цените да остане умерена в средносрочния период, за който се отнася политиката. Последните икономически данни са в унисон с очакванията, че процесът на възстановяване ще продължи с умерен темп през втората половина на тази година, като се запази положителната базова инерция. Същевременно все още е налице несигурност. Съпоставянето на резултатите от икономическия анализ с тези на паричния анализ потвърждава, че инфлационният натиск в средносрочен план остава сдържан, за което свидетелства слабият прираст на паричната маса и кредита. Управителният съвет очаква ценовата стабилност да се запази в средносрочен план, поддържайки покупателната способност на домакинствата в еврозоната. Инфлационните очаквания остават твърдо стабилизирани в съответствие с целта за поддържане на темпа на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план. Особено важно остава твърдото стабилизиране на инфлационните очаквания.

По отношение на фискалната политика Управителният съвет отчита направените напоследък в някои държави от еврозоната съобщения по отношение на мерките за справяне със съществуващите фискални дисбаланси. Действително, редица държави трябва да посрещнат големи предизвикателства и затова е необходимо да се предприемат незабавни, амбициозни и убедителни корективни действия. Необходимо е да се изготвят надеждни многогодишни планове за консолидация, които ще повишат общественото доверие във възможностите на правителствата да се върнат към устойчиви публични финанси, да намалят рисковата премия по лихвените проценти и по този начин да допринесат за устойчивия растеж в краткосрочен план. Бюджетите за финансовата 2011 г. за всички държави от еврозоната трябва да отразяват ангажимента за амбициозна фискална консолидация в съответствие с поетите от държавите ангажименти във връзка с техните процедури при прекомерен дефицит. Всякакви положителни фискални динамики, които може да възникнат в отражение на фактори като например по‑благоприятна от очакваното среда, следва да се използват за по-бързо осъществяване на напредък във фискалната консолидация.

От съществено значение за засилване на перспективите за по-висок устойчив растеж е спешно да бъдат проведени мащабни структурни реформи. Особено необходими са основни реформи в държавите, претърпели загуба на конкурентоспособност в минали периоди, или в тези с висок бюджетен и външен дефицит. Премахването на нееластичността на пазара на труда и увеличаващата се производителност на труда допълнително биха укрепили процеса на икономически корекции в тези държави. Засилващата се конкуренция на стоковите пазари, особено в секторите на услугите, също ще улесни процеса на преструктуриране на производството и ще насърчи иновациите и въвеждането на нови технологии.

Този брой на Месечен бюлетин съдържа една статия, в която са описани предприетите от ЕЦБ мерки през различните етапи на кризата на финансовия пазар в рамките на нейната средносрочно ориентирана стратегия на паричната политика.